Коли, история и блясък – Музеят на Мерцедес в Щутгард!

Може би, защото така се бях  настроила, но веднага след като влязохме в Щутгарт започнаха да ми привиждат Мерцедеси на всяка крачка. Гъмжило, направо! На където погледнеш, на длъж и на шир  – мерцедес! Откровено да си призная, не  разбирам нищо от коли.  Ако утре се наложи спешно да си купувам кола  със сигурност ще я избирам по цвят на лака,  че така е най-лесно…Но Мерцедесите все пак ги разпознавам  с невъоръжено око по прочутата им емблема. И точно, за туй, защото са прекалено емблематични,  тежкарски, прехвалени и световно признати за автомобилния Олимп, леко ги презирам. В мен все още живее поовехтялото, сигурно, схващане на честения българския интелигент от  средата на 90-те, че да се возиш на мерцан значи,  я си депутат, я премиер, я цигански  бос, я мутра с неутвърдена репутация…Абе казано накратко:   Не ти е чиста работат!.

Ако Мерцедес е една от най-уважаваните марки коли в повечето страни по света, то знам едно място, къдете моето презрително отношение се споделя без никакви условия и угризения на съвестта. Страната се казва Бавария (съседката на родната на Мерцедес провинция Баден Вюртенберг). Тук цари непоклатим автомобилен шовинизъм, според който най- яките марски коли са естествено  БМВ, защото се правят в Мюнхен  и Ауди, защото се правят в Инголщадт. А Мерцедес става само за селскостопанска каруца, за теглично  животно, към което да бъде прикрепено ремаркето със сламата и калния  компир последна реколта…

Така или иначе, малко преди 9 часа сутринта пред  Музея на Мерцедес в Щутгарт вече се е насъбрала   малка тълпа  посетители, които трепетно чакат вратата да се отвори. Стъкло-пакетната сграда блести  примамливо озарена от бодрите лъчи на  утринното августовско слънце.

Експозицията, малко объркващо, но   започва от последния етаж. Там се качвате с панорамен асансьор, от който се прожектира кино…Филмът се движи заедно с асансьора и затова посетителят няма усещамнето, че си губи времето докато се вози. Той вече гледа на отсрещната стена ефектните раздвижени кадри.

Първият експонат най-горе естествено е  първото превозно средство на човека. А именно  – коня. Препарирано сиво животно. Няма нужда от обяснения и подробности. Колите са създадени, за да заменят конете. Не случайно тяхната мощност и до ден днешен се мери в конски сили.

После всичко се развива по хронологичен ред. Периода на първите опити каляската и каруцата да се задвижи без кон са белязани от почерга на сюреалзма и причудливите форми…Романтично, ексцентрично, изящно, и все пак предизвикващо днес лека усмивка. Тук ще видите как е изглеждал първият камион, първият автобус,  първата моторна лодка…

Първият Мерцедес. Не се отличава особено от каляската. Липсва  само коня отпред…

Най старите модели…Тук почти във всеки надпис се чете думата думата „първи“ или „най-стар“.

Най-старата вагонетка, автобус, която прилича на лавка за сладолед…

Нещо като платноходка с двигател… Всъщност напомня конструкция със сюреалистичен сюжет…

Мерцедес е испанско име на жена. Така  се казва дъщерята на един от създателите на Автомобилната компания. Бенз е името на една от банките, с които компанията се слива  по време на голямата депресия 20 те години на 20 век. Така Мерцедес, После Мерцедес Щерн, става накрая Мерцедес Бенз и така просъществува и до днес.

Освен коли и експозиционни супер съвременни дизайнерски интериори, посетителят има възможността да вдиша и от историческата атмосфера на различните периоди, в които съществува Мерцедес.Това го отчитам като нещо в повече  в сравнение с останалите авто-музеи в Германия, а именно много силна историческа част. Събитията са представени ненатрапчиво, просто като  черно-бял фон от постери с надписи. Ще се върнете  100 и повече години назад, ще минете през двете световни войни и голямата икономическа депресия. Ще съпреживеете пражката пролет, петролната криза, появата на СПИН, на първото бебе в епруветка, после рухването на Берлинската стена и Варшавския договор, обединяването на Европа, глобалиацията. И така всичко се връзва много логично и на човек му става ясно защо се появяват супер луксозните коли, или двуместните модели или икономичната класа с малък разход на бензин…

Мисля, че един истински авто запалянко спокойно може да прекара целия ден в музея на Мерцедес без да го хване скука нито за секунда. Освен съзерцаване има прекрасни възможности за отдих, за похапване на нещо вкусно, за чаша чай или кафе. Има и магазинче със сувенири,  а също и авто къща за втора и първа ръка Мерцедеси. Няма повече да досаждам с текста. Оставям ви да разгледате няколко снимки, които ще ви помогнат да придобиете най-общо впечатление. Стига толкова. На никого не искам да убивам желанието да се разходи до Музея на Мерцедес в Щутгард лично..

И така…След експозицията с „първите“ слизме надолу при вторите. Луксът е зашеметяващ. Като звуков фон върви класическа музика и е ясно, че това са возилата на важни короновани и титуловани особи…

Малко по от близо…

Харесвам бели коли…Пък били те и Мерцанки на по 100 и кусур години…

Лондонски автобус от началото на миналия век…Традицията да е на два етажа се пази и до днес..

Вратата на лондонския автобус напомня на градинска порта…

Първото огледало за обратно виждане. 

Част от ефектния интериор. Стълбището, което свързва две нива.

Първите  колонки за бензин…

Кабрио модели…Мечтата на всеки позамогнат зап. европейски индивидуалист, егоист на средна възраст.Трите „К“ като част от традиционния немски обществени и морални устои в  нов ъпдейтван прочит: Вече : Кариера, Кабрио, Карибик…Послшедното бих го заменила с един по-нашенски вариант пак на К (к..ви).

И политаме към небето….

Отвътре с червена кожа!

Мерцаната на принцеса Дайана…Радвала и се е малко. Трявбало да я върне обратно, защото в обществото се разразил скандал как си позволява да  се вози на немска кола и така да подронва авторитета на кралската корона, да потъпква патриотичното чувство на верноподаниците…

Прословутият Папамобил на папа Йоан Павел 2.

Част от модерния вътрешен дизайн…